От 2026 г. фотоволтаичните системи върху покривите вече не са само добра инвестиция: за все по-голяма част от сградите те се превръщат в законово задължение. Европейският „соларен стандарт“ поетапно влиза в сила в България и засяга първо обществените и нежилищните сгради. В тази статия обясняваме какво точно изисква новата правна рамка, кои сгради са засегнати и в кои срокове, и какво означава това на практика за собствениците и управителите на бизнеси и общински сгради.
Какво представлява соларният стандарт?
Соларният стандарт произтича от преработената Директива (ЕС) 2024/1275 относно енергийните характеристики на сградите (известна като EPBD Recast), в сила от 28 май 2024 г. В Член 10 от Директивата се въвеждат две принципно нови задължения:
- Готовност за слънчева енергия при ново строителство. Всички нови сгради трябва да се проектират така, че да имат оптимален потенциал за генериране на слънчева енергия според местоположението си и да позволяват последващо разходоефективно инсталиране на слънчеви технологии.
- Реално разполагане на слънчеви инсталации. Това се отнася за определени категории сгради, когато това е технически подходящо и икономически и функционално осъществимо.
Директивата задължава държавите членки да осигурят подходяща среда за осъществяване на тези две условия, вземайки предвид конкретния обект и неговите характеристики. На практика това означава, че слънчевата инсталация вече е правило, а не изключение.
Крайният срок за транспониране на директивата в националното законодателство беше 29 май 2026 г. Това означава, че изискванията трябва да се отразят в българската правна рамка в кратък срок (Закона за енергийната ефективност, Закона за енергията от възобновяеми източници и свързаните наредби). Дори и при евентуални забавяния на транспонирането на директивата засегнатите собственици следва да планират действията си отсега, за да могат да реагират бързо и адекватно при бъдещите промени.
Кои сгради, в кои срокове?
Член 10 определя ясен график за поетапно влизане в сила. За собствениците на обществени и бизнес сгради най-важните дати са:
| Категория сграда | Срок |
|---|---|
| Всички нови обществени и нежилищни сгради с полезна застроена площ над 250 m² | до 31 декември 2026 г. |
| Съществуващи нежилищни сгради над 500 m², при които се извършва основен ремонт или дейност с административно разрешение (саниране, работи по покрива, изграждане на техническа сградна инсталация) | до 31 декември 2027 г. |
| Съществуващи обществени сгради над 2 000 m² | до 31 декември 2027 г. |
| Съществуващи обществени сгради над 750 m² | до 31 декември 2028 г. |
| Съществуващи обществени сгради над 250 m² | до 31 декември 2030 г. |
| Всички нови жилищни сгради | до 31 декември 2029 г. |
| Всички нови покрити паркинги в непосредствена физическа близост до сгради | до 31 декември 2029 г. |
Сроковете отговарят на логиката, че колкото по-голяма е по размер сградата и ако изпълнява обществени функции, условията за готовност и реално разполагане на слънчеви инсталации настъпва по-рано. Постепенно са обвханати и по-малки обекти до 2030 г.
Какво означава това на практика?
За общините и публичните институции соларният стандарт се превръща в планов ангажимент. Голям дял от общинския сграден фонд, в това число административни сгради, училища, детски градини, спортни зали, болници, попада в обхвата на изискванията до 2030 г. Тук е нужно ранно картографиране на сградите по площ, оценка на покривния потенциал и планиране на инвестициите в рамките на бюджетните цикли.
За бизнеса ключов е редът, отнасящ се до съществуващите нежилищни сгради над 500 m² при основен ремонт. Ако планирате обновяване на покрив, енергийно саниране или сериозна модернизация на производствена или търговска сграда, фотоволтаичната инсталация на практика става част от обхвата на проекта. Това е и моментът, в който е най-разходоефективно тя да се заложи – докато тече ремонт и достъпът до покрива вече е осигурен.
Важно е и едно административно облекчение, заложено в рамката. Член 16 от директивата въвежда понятието „звено за контакт“ – единна точка, която да предоставя информация и да координира процедурите по присъединяване. В българското законодателство това изискване вече намира отражение чрез центровете за административно обслужване към общините (чл. 22 от ЗЕВИ), които предоставят указания за процедурите при изграждане на енергийни обекти от възобновяеми източници. Целта е процесът по разрешения и присъединяване към мрежата да става по-предвидим.
Контекстът в България
През последните години България преживя истински соларен бум — фотоволтаичните мощности в страната се удвоиха в рамките на две години. Покривните инсталации за бизнеса се наложиха като една от най-бързо изплащащите се енергийни инвестиции на фона на високите цени на тока за небитови потребители.
Новата регулация по същество узаконява и ускорява тенденция, която пазарът вече следва доброволно. Разликата е, че от изискване „по избор“ фотоволтаичната система се превръща в условие за въвеждане в експлоатация на нови сгради и за реализиране на ремонти на големи съществуващи обекти.
Финансиране: има инструменти, но прозорците се отварят и затварят
Преходът към задължителни инсталации се подкрепя и финансово. През последните периоди за малките и средни предприятия (МСП) бяха активни европейски схеми за безвъзмездна помощ за изграждане на фотоволтаични системи, например процедурата за подкрепа на фотоволтаични системи и съоръжения в МСП по Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027, с до 65% интензитет на помощта. Приемът по тази конкретна процедура приключи в края на март 2026 г., но опитът показва, че подобни прозорци се отварят периодично през програмния период.
Затова препоръката ни е: не чакайте да съвпаднат „задължение“ и „отворена процедура“. Подгответе проекта си технически предварително, за да можете да кандидатствате веднага щом се отвори подходяща схема. Актуалните възможности можете да следите през ИСУН и официалния портал eufunds.bg, а ние можем да помогнем с преценката кои обекти попадат в обхвата на подкрепата.
Как да се подготвите навреме
Най-скъпата грешка е изчакването до последния момент — когато срокът наближи, натоварването върху проектанти, доставчици и мрежови оператори ще е голямо. Практическите стъпки, които препоръчваме да предприемете отсега:
- Идентифицирайте засегнатите сгради по предназначение и полезна застроена площ и ги подредете по приложимия срок.
- Оценете покривния потенциал — носимоспособност, ориентация, засенчване, налично място и точка на присъединяване.
- Изгответе технико-икономически анализ на 2–3 варианта (с и без батерия, различна мощност), за да видите реалната възвръщаемост и срока на изплащане за конкретния обект.
- Синхронизирайте с предстоящи ремонти — ако планирате работа по покрива или енергийно обновяване, заложете фотоволтаичната инсталация още в проекта.
- Следете финансиращите програми и подгответе документацията предварително.
Как можем да помогнем
Накратко – във всички от горе посочените точки. В Сонис Енерджи реализираме фотоволтаични системи „до ключ“ — от първоначалния анализ и проектирането, през цялата административна процедура (присъединяване към ОЕМ, разрешения за строеж), до изграждането, въвеждането в експлоатация и последващата поддръжка. За всеки обект подготвяме сравнителен анализ с реалните енергийни и финансови резултати, така че решението ви да стъпва на ясни числа — инвестиция, спестявания, срок на изплащане и възвръщаемост.
Ако управлявате обществена или бизнес сграда, която попада в обхвата на новите изисквания, свържете се с нас за безплатна първоначална консултация. Колкото по-рано започнем, толкова повече възможности има за оптимално и спокойно изпълнение — преди да настъпи срокът.
Информацията в тази статия има общ информативен характер и се основава на Директива (ЕС) 2024/1275 и публично достъпни източници към юни 2026 г. Конкретните национални изисквания, прагове и срокове за финансиране подлежат на уточняване в актуалното българско законодателство и в условията на съответните програми. За преценка по конкретен обект се обърнете към нашия екип.